Празникът на мъжките рожби, който се отбелязва у нас на 2 февруари, води началото си от епохата на турското робство. Свързан е със събирането на най-тежкият данък - кръвния.

С кръв от петли, българските семейства белязвали портите си, за да заблудят турските власти, че от техните домове вече са взети момчета за еничари.

И до днес Петльовден се празнува като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български. Освен с еничарството, празникът свързан с мъжката сила и здравето на децата.

Легендата разказват за жена от село Еркеч (днешно с. Козичино, Бургаско), която отказва да даде сина си на турците и заявява, че по-скоро сама ще заколи детето си, нежели то да стане еничарин. През нощта майката скрива детенцето си извън селото. После заколва петел на прага на къщата и навсякъде опръсква с кръвта му. На сутринта турците били стъписани от жестоката майчина постъпка и оттогава не стъпвали в село Еркеч за събиране на кръвен данък.

Обичаят повелява петелът да бъде заколен на къщния праг от юноша, „петелар”, на около 15-16 години. След като заколи птицата, петеларът прави кръстен знак за здраве с кръвта на птицата по челата на момченцата в къщата. С петльовата кръв се рисуват кръстове и по външните страни на вратите. Главата на петела, обърната на изток, се слага на портата, краката му се хвърлят на покрива на къщата, а перата на птицата се запазват. С тях кадят болни и/ли урочасани. С част от петьовите пера се украсяват т.нар. “колуни”, вид знамена. Самият петел трябва да се свари цял, а след това от месото му може да се приготви гозба.

Жените, които нямат мъжка рожба, също празнуват на този ден, но си носят петела в къща с момче - там да им го заколят, като вярват, че така ще се сдобият с момче да продължи рода им.

По традиция на този ден не се докосва нищо остро - нож, брадва, ножица, куки. Вярва се, че така децата няма да се родят с белези и ще са здрави. Единственият паметник на петела е в с. Голица, Варненско.