Сектор пчеларство е поставен на колене!

•            постоянно променящият се климат не благоприятства развитието на пчелите и води до огромни загуби повече от 50% на пчелните семейства;  
•       пръскането на културите с нерегламентирани препарати води също до тяхната смърт;
•      тромавия държавен регулатор натоварващ малкия производител с безсмислени  изисквания и наредби направени за „угодните на системата пчелари“ утежнява достъпа до пазара на качествен пчелен продукт;
•  ·     контролиращите държавни органи се използват за извършване на „поръчкови проверки“, докато фалшивия пчелен мед се продава свободно в магазинната мрежа и по пазарите.

Всички потребители сме с вързани ръце, защото „играчите“ на пазара в пчеларския сектор са успели да променят закони и наредби в свои интерес и единствено БАБХ има право да взима проби за изследване на продуктите , който закупуваме, а това пак води до затваряне на бюрократичния кръг от „нашите хора“ .

Като клиент закупил пчелен мед със съмнително качество, подал го за изследване в лицензирана лаборатория и с резултат, показващ пълно несъответствие на съдържанието на буркана и това, което е написано на етикета, какво може да направите в България???  Абсолютно нищо!

Вие сте поредният изигран клиент, който е подпомогнал „големите играчи“ на пазара на пчелен мед.

Проблема е, че шепа преработвателни предприятия и пчелари с дългогодишен опит в бранша, внасят пчелен мед с ниско качество, докато произведеният качествен български пчелен мед залежава в складовете на българските пчелари.

Освен това, вносителите диктуват цените и при изкупуването на пчелен мед и от българските дребни производители. Принуждават ги да продават на цена по-ниска от себестойността на продукта.

Къде в тази ситуация е ролята на МЗХ, как се защитава родният производител, как се контролира качеството на вносния пчелен мед?

В една малка България имаме 43 преработвателни предприятия за пчелен мед, част от тях изградени с европейски средства, както и средства на българския данъкоплатец, но нямаме нито една лаборатория, която да изследва пчелен мед, закупен от супермаркет в България и тези изследвания да са валидни в съда, за да може производителя да бъде наказан, ако има установени нарушения!

Освен огромния внос на пчелен мед с ниско качество, българският пазар е залят и с „Произведен в България“ фалшив пчелен мед.

Туристическите ни курорти са зареждат постоянно с буркани от глюкозен сироп, продаван с фалшив етикет на български земеделски производител. Етикети са изработени по нормативните уредби и трудно ще забележите, че меда е фалшив, докато не го пробвате у дома. Така родните търговци, гонещи високи сезонни печалби, тъпчат качествения пчелен мед на дребния производител и се поставят в услуга на фалшификаторите.

Българските пчелари имат нужда от нов закон за пчеларството в България и наредба за прилагането му.

В новия законопроект трябва да се обмисли политика, насочена за борба с измами, фалшифициране и неправилно етикетиране на пчелен мед.

Трябва да се работи за установяване на стандарт за идентичност на българския пчелен мед, чрез които да се борят измамите.

Законът също така ще трябва да помогне да се изравнят условията за честните български пчелари, които се конкурират с фалшиви продукти в продължение на много години.

 В закона за пчеларството, трябва да бъде разписано всичко за този сектор, без хиляди препратки и допълнения, закон който да се приеме от всеки пчелар в държавата, да защитава българското производство, да дава възможност, чрез разписани механизми, на всеки гражданин да осъществява контрол на храната която консумира и така да се гарантира продажбата на качествен , естествен и безопасен пчелен мед на българския потребител.

Българските пчелари, преработватели и МЗХ трябва да работят за  да се наложи нов разумен закон за възстановяване на справедливостта на пазара и безопасността на потребителите.

А до тогава , както съветват старите пчелари, купувайте пчелен мед от препоръчан , познат пчелар който продава лично пчелния си мед и може да гарантира за него.

                                                                                               Автор на публикацията:  Стефка Малчева