Историята на Николай Димов от ямболското село Ружица е повече от трагична. Тя е крещящ сигнал за тревога за състоянието на правовата държава в България, където честният труд е наказан, а престъпността – толерирана.

Хроника на един продължаващ терор: Медиен отзвук без резултат

Преди повече от месец, на 29 април 2025 г., земеделското стопанство на Николай Димов е подложено на организирана и хладнокръвна атака. За по-малко от шест минути – невероятно кратко време, което говори за планирано и професионално действие – три комбайна и три трактора са обхванати от пламъци и унищожени. Това не е случаен инцидент, а умишлен палеж, целящ максимална щета. Самият Димов разполага с ясни видеозаписи от камерите, на които се вижда как извършител влиза в базата и избирателно подпалва машините. Налични са следи от автомобил близо до обекта.

Още тогава медията "Свободен глас" е отишла на място, за да отрази адекватно този акт на терор и да даде гласност на случая. Подадени са многобройни сигнали към всички компетентни институции. Въпреки тези усилия и ясните доказателства, месец по-късно терорът не само продължава, но ескалира с брутално унищожаване на реколтата, докато реакция от органите на реда все още няма.

Варварско унищожение на реколтата: Методът на "Бенките"

Терорът не спира дотам. В рамките на по-малко от седем дни, Николай Димов става свидетел на унищожението на близо 500 декара посеви с пшеница и ръж, като щетите достигат шокиращите 90%. Методът, използван за това опустошение, е особено жесток и подъл - вкарват се крави в нивите и се гонят с джип, за да тъпчат и смачкат реколтата. Този брутален подход не само нанася огромни материални щети, но е и форма на психологически тормоз, целящ да пречупи духа на земеделеца.

Всички тези систематични посегателства, съчетани с палежа са довели до колосални загуби за Николай Димов, които възлизат на над 10 милиона лева. Тази сума не е просто число, тя е равносилна на унищожени години труд, инвестиции и надежди за бъдещето на едно семейство и неговия поминък.

Имена, доказателства и зловещото мълчание на институциите

Николай Димов не се страхува да говори. Той директно посочва предполагаемите извършители: Иван Василев (баща) и Васил Киряков (син) от Бургас, известни с прякора "Бенките". Той е подавал многобройни сигнали срещу тях и преди, предоставяйки конкретни доказателства за техните посегателства.

Въпреки ясните улики от видеокамерите и автомобилния път, както и предишни свидетелства, месец по-късно няма никакъв видим резултат от разследващите органи. Тази липса на реакция е най-тревожната част от цялата история. Тя не просто поражда съмнения, а категорично доказва наличието на "чадър" над извършителите. Когато в държава с работещи институции има толкова ясни доказателства и посочени извършители, а разследването буксува с месеци, единственото логично обяснение е, че определени сили са заинтересовани от бездействието. Това е ситуация, в която законите не важат за всички, а справедливостта е привилегия, не право.

Политическа "подкрепа" и продължаващ терор.

След първия акт на терор – палежа – хора, съпричастни към случилото се, са посетили Николай Димов, за да разговарят с него и да изразят подкрепата си.

Терорът, обаче, продължава без никаква адекватна реакця от органите на реда. Това повдига въпроса - защо държавата е толкова безсилна или бездейна, дори когато публичност и политическо внимание са насочени към проблема? Дали тази „подкрепа“ не остава просто на думи, докато реалното беззаконие продължава?