Макар официално да се представя като обект на „устойчиво строителство“, реалността на място ни представя друга картина - некачествена работа, липса на контрол и съмнения за злоупотреби.

Основен изпълнител по обществената поръчка е фирма „Инфраексперт“ АД. На практика обаче, по данни от жители на квартал Славейков, строителните дейности са били извършвани от малка, слабо известна бургаска фирма, чиято самоличност официално не е разкрита, но по техните думи  няма назначени постоянно служители. Собственикът каращ джип „Мерцедец“  се налагало да кара от време на време валяк. Освен него имало багерист и няколко работника, мъчещи се да полагат паважна настилка. Присъствието на специалисти, изискуеми по тръжна документация – като пътен инженер, геодезист, ландшафтен архитект или координатор по ЗБУТ – липсвали на терен.

Скандално е разминаването между заявеното в документацията и реалното изпълнение. Липсват доказателства за вземане на проби от подложни материали, за приемане на земната основа, както и за качествено уплътняване – критично важни фактори за дълготрайността на настилките. Това води до резултата – разпадащи се паважна настилка, бордюри и осветителна система, още преди да изтече и  десета от гаранционния срок.

Материалите за изпълнение, включително бетоновите елементи  са доставени от „Лео Бетонови Изделия“ - фирма, която по публична информация е свързана с представители на ГЕРБ и общински съветници. Подобна близост между изпълнители и власт създава основателни съмнения за непрозрачно възлагане на дейности и потенциален конфликт на интереси.

Заплащането на труда в този проект също повдига въпроси. Подадената офертна часова ставка е 5,90 лв., което прави 48 лв. на ден и 1038,40 лв. на месец. Това е заплащане под минималната работна заплата за страната, която е в размер от 1077 лв. за 2025 г. Това е подигравка както с наетите работници, така и с гражданите, които очакват качествена обществена инфраструктура, построена от добре заплатени и квалифицирани кадри.

Контрол от страна на Община Бургас, РДНСК, както и от страна на надзорната организация, на практика липсва. Този пълен срив на институционален контрол позволява спестяване на разходи от всяка позиция – за сметка на качеството. Крайният резултат е обект, чието състояние днес показва, че „устойчивостта“ е останала само на хартия, докато на практика жителите получават некачествен и разпадащ се терен.

Докато подобни практики се толерират, „устойчивото строителство“ ще продължава да бъде използвано като удобна дъвка за прикриване на некомпетентност, безотговорност и корупция. Бургазлии заслужават прозрачност, отчетност и инфраструктура, която издържа на времето, а не на медийната реклама.