Това, което започна като ветеринарен проблем, днес е символ на „борба“ между институциите и обикновените хора.

През 2024 г. Министерство на земеделието и храните и неговата структура Българска агенция по безопасност на храните обявяват, че стадото е заразено с чума по дребните преживни животни. Следват предписания за пълно унищожаване на животните – стандартна мярка при подобни заболявания.

Но тук започва съпротивата.

Бай Рибан и неговото семейство отказват да приемат диагнозата. Според тях животните са здрави – няма масова смъртност, няма видими симптоми, а стадото не само оцелява, но и се размножава вече повече от година и половина.

Вместо да се вземе разумно решение, ситуацията ескалира. Налагат се ограничения, провеждат се полицейски действия, а стадото остава изолирано – без храна и възможност за нормално стопанисване. Семейството живее в постоянен страх от принудително унищожение на животните.

Случаят привлича вниманието на различни политически сили като Има такъв народ, Възраждане, Величие, настоящия министър Христанов и др. Много от тях използваха ситуацията за Пи ар, но има и такива, които са верни до днес и помагат. Те повдигат темата публично, организират посещения и изразяват подкрепа, помагат с храна за животните. 

В центъра на всичко остава едно семейство – физически изтощено от работа от сутрин до вечер и психически притиснато от несигурността за утрешния ден. Страхът, че може да изгубят всичко, е постоянен.

Случаят „Бай Рибан“ вече  поставя по-големи въпроси:

• Може ли да има грешка в системата?
• Къде е границата между закон и справедливост?
• Каква е цената, която плаща един обикновен човек в сблъсък с институциите?

Отговорите си сами на въпросите, защото тази история показва колко крехка може да бъде сигурността в утрешния ден.

Бай Рибан има нужда от подкрепа, затова се призовава на 11 април от 12 часа всички българи с големи сърца да отидат в стопанството му във Велинград и да изразят подкрепа към семейството, като покажат, че в този тежък момент те не са сами.