На 6 август 1945 г. американският бомбардировач B-29 „Enola Gay“ пуска атомната бомба „Little Boy“ над Хирошима. Три дни по-късно, на 9 август, втората бомба – „Fat Man“ – е хвърлена над Нагасаки. Решението за използването на атомно оръжие е взето от американския президент Хари Труман с мотива, че това ще ускори края на войната и ще спести животи, които биха били загубени при евентуална инвазия в Япония.

Въпреки че Германия вече е капитулирала, Япония продължавала съпротивата, а командването ѝ отказвало безусловно предаване. Според други анализатори, демонстрацията на американската военна мощ е била насочена и към СССР в контекста на зараждащата се Студена война. Историците и до днес спорят дали бомбардировките са били военна необходимост или политическо предупреждение.

Последиците от двете атаки са катастрофални. В Хирошима до края на 1945 г. умират над 140 000 души, а в Нагасаки – около 70 000. Огромен брой от жертвите загиват в първите минути след експлозиите, но хиляди други умират по-късно от радиационни изгаряния, лъчева болест и свързани усложнения. Градовете са сринати, а оцелелите – наричани хибакуша – страдат цял живот от тежки здравословни и психически травми.

На 15 август 1945 г. Япония обявява капитулацията си, а на 2 септември е подписан официалният мирен договор, с който Втората световна война приключва. Всяка година Япония отбелязва годишнините от бомбардировките с тържествени церемонии, минути мълчание и пускане на хартиени фенери по реката в Хирошима. Преживелите трагедията разказват историите си на следващите поколения, в опит да се запази паметта и да не се допусне повторение.

Днес Япония е един от най-силните гласове в света за глобално ядрено разоръжаване. Осем десетилетия по-късно, споменът за Хирошима и Нагасаки остава жив – не само като част от японската история, но и като глобален морален ориентир и предупреждение за последствията от военните конфликти и използването на оръжия за масово унищожение.