Публикуваме Ви мнението на  Проф. Д.С.Н. Светлана Съйкова, изпратено до нашата медия, без редакторска намеса.

      На мен като човек далеч от политологическите анализи не се полага да правя цялостен и задълбочен анализ на Кабинета. Но като страничен наблюдател имам право да изкажа мнение за няколко факта, които ми направиха неприятно впечатление. 

Първо, за появата на Заместник министър-председател за честни избори. Такова чудо досега не сме имали. Кой блестящ ум го измисли?!? В коя нормална демократична държава има вицепремиер на честни избори?!? Това не е ли гавра с българския народ?!? И се питам – каква е тази позиция в управлението на държавата, нужна ли ни е, какви функции ще изпълнява, кои министерства ще наблюдава и контролира. Тъй като не очаквам смислен отговор от авторите, се опитах сама да си отговоря. Ами да! Открито и без срам признават, че досега не сме имали честни избори! Затова се налага да ни обзаведат и с такъв Вице премиер. От една страна ще ни хвърлят прах в очите, ще симулират битка за честни избори. От друга – ще има кого да обвинят при провал на „честните“ избори, какъвто аз лично очаквам. От трета – ще намерят топло местенце на още един „наш човек“ – нали всички знаем, че министрите без портфейл не вършат нищо.

Второ, за някои от особите, които са натоварени да изпълняват поставените сериозни задачи пред Служебното правителство. Както е известно, човешкият ресурс е един от основните за решаването на всяка задача. Неприятно впечатление ми направи голямото количество „стари муцуни“, натоварени с изпълнение на задачите. Всяка от тях носи своите „достижения“, обременености, свързаности, зависимости от добре познатата ни тяхна предишна дейност в управлението на държавата. Няма да говоря за „уроците“ на Надежда Нейнски за развитие на „свободната“ журналистика, за „приноса“ й за освобождаване на нашите медици в Либия, за участието й в бандитската приватизация. Няма да споменавам вечният депутат и деятел в сферата на труда и социалната политика Хасан Адемов. Ще премълча оценката си и за Иван Христанов. Но не мога да премълча „подвизите“ на Министъра на образованието и науката Сергей Игнатов в първото правителство на Б. Борисов в периода 2009 – 2013 г. Като човек от сферата на образованието и науката и личен свидетел на събитията ще представя само някои от фактите, с които той е известен в този период.

На първо място той беше ключовият политически архитект на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), ликвидиране на Висшата атестационна комисия при Министерски съвет (ВАК) и прехвърляне на атестациите към научните институции (Българска академия на науките с нейните институти, университетите) през 2010 г. Името му е неразривно свързано с начина, по който днес се прави академична кариера в България. Той беше виновникът за понижаване на академичните стандарти, създаде условия за т.нар. „професорска инфлация“, отвори широко вратата за местни зависимости, шуробаджанащина и формални конкурси, лиши процеса по избора от ефективен външен контрол върху качеството. На пръв поглед може да звучи странно, но благодарение на него сега в България професорите са повече от чистачките! Задавате ли си въпроса при толкова много професори отговаря ли тяхната квалификация на високата титла? Скромното ми мнение е, че категорично не отговаря. Как тогава при ниско качество на човешкия ресурс можем да очакваме качествено образование?!? Отговорът оставям на вас.

Игнатов е свързан и с тежки скандали от кадрови и финансов характер около Фонд „Научни изследвания“ на Министерство на образованието, младежта и науката по онова време. Именно заради тях и под натиск на научната общност той беше принуден да подаде оставка и да бъде освободен от заеманата длъжност министър (2013 г.).

Забележително е, че най-голямата битка на Игнатов беше за закриване на Българската академия на науките (БАН), която за наша радост позорно загуби. Активен съюзник в тази битка му беше финансовият министър Симеон Дянков. Който пък известно време преди това в качеството си на американски пратеник беше закрил Грузинската академия на науките и му беше поставена същата задача за БАН. Ще припомня, че БАН е създадена още преди да имаме държава след Освобождението. Основана е в далечната 1869 г. в Браила като Българско книжовно дружество от възрожденския елит. В този период БАН е заместител на несъществуващата българска държава, а по-късно става неин интелектуален гръбнак. В наше време от „гръбнак“ тя се превърна в „остатък“, който сам се спасява. Намериха се „патриоти“, които си позволиха опита безпардонно и нагло да съсипят една 140-годишна национална светиня! А всички знаем какво получаваме като резултат: безпросветно население с робска психика и предназначено да бъде „роб до гроб“! И всичко това с активното участие на хора като Игнатов!

Опитах се накратко да опиша миналата „работа“ само на един от министрите на Служебното правителство, на която съм свидетел от първо лице. А в състава му има доста такива. Задавам въпроса: може ли да очакваме такива хора да управляват в името и добруването на народа? Аз имам своя отговор и той е НЕ! Оставям на вас по съвест да си отговорите!